Даскаловият род – един от многото тревненски родове. Не са белязани Даскалови с една дарба като Витановския, Захариевския или Уста Генчовския род. По-шарени са някак и все пак, към едно насочени – към книжовност, към историчност, към служене на времето си. Смесен е този род с кръвта на преселените и с дарбата на заварените в Трявна. Ако тревненци днес, знаят историята на Трявна през XIX в., го дължат на архивите на Христо и Богомил Даскалови.

Богомил Христов Даскалов е роден на 17 март 1876 г. в гр. Враца. Основното си образование получава в Трявна, след което продължава да учи в гимназиите в Габрово, Търново, Видин и се дипломира в Априловската гимназия в Габрово. След завършване на гимназия през 1894 г. постъпва като учител в Народно начално училище в Трявна. Работи като учител в Стражица, в Килифарево, във Враца. След края на Първата световна война се завръща и се установява в прогимназията в гр.Трявна, като учител по математика и френски език. След 33 годишно учителствуване през 1927 г. Даскалов се пенсионира, но не напуска напълно учителската катедра, а продължава да изнася лекции до 1935 г. в Столарското училище в гр.Трявна. От 1935 г., когато изцяло прекратява с учителската професия Даскалов се отдава напълно на творческа работа и журналистика.

През 1935 г. Даскалов става редактор на вестник „Ехо“ в гр.Трявна, а след това на „Тревненски общински вестник“, в които отпечатва статии, публикации на документи с исторически и стопанско-културен характер, народни предания и легенди от Тревненския край. Най-голяма е заслугата му в областта на събирателската и изследователската дейност, оставяйки ярка следа в културно-историческото минало на града. Богомил Даскалов поставя началото на историческата библиотека „Трявна в миналото“ през 1927 г., издавайки множество брошури, касаещи историята на Трявна: „Левски в Трявна“, „Ангел Кънчев“, „Кърджалии (даалии) в Трявна“, „Петко Рачев Славейков“, „Розата и индустрията“, „Пазарът в Трявна“ и др. Сред съвремениците си и сред днешните изследователи не само в регионален, но и в национален мащаб той е известен със заниманията си по археология, етнология, краезнание, езикознание, история, както и със своите интересни тектове, свързани с математика и физика. Неговата информираност винаги е търсена от научни работници и журналисти, както и от чужденци като: професор Книрш, Херман и Карел Шкорпил от Чехия, Андрея Петречку от Букурещ и др. Богомил Даскалов е една изключително ерудирана личност. Той е историк, етнограф, фолклорист, краевед, учител. Умело използва събрания от баща си материал, надграждайки го със свои проучвания. Богомил Даскалов се оказва и доста добър художник. В архива му се съхраняват негови скици и рисунки не само на стари къщи и места от Трявна, но и от Враца и Килифарево.

Интересен момент от живота на Богомил Даскалов е фамилната къща, станала известна с красивите резбовани тавани още в началото на ХХв., преди обявяването ѝ за народна старина през 1927 г. Още през 1909 г. Богомил Даскалов посреща цар Фердинанд, заедно с царица Елеонора и престолонаследникът княз Борис. Верен на своето чувство на историзъм през 1910 г. започва да води посетителска книга, в която вписва имената на своите гости, сред които са поети, писатели, министри, хора на изкуството и културата. Наред с имената на Чудомир и съпругата му Мара Чорбаджийска, са вписани и Владимир Димитров – Майстора, Иван Вазов, Дора Габе и Боян Пенев, Ал. Малинов и Богдан Филов и още мн. др. известни българи. През 1938 г. цар Борис с царица Йоанна също посещават Даскаловата къща.

След продължително боледуване Богомил Даскалов умира на 30.03.1944 г. в гр. Трявна.

Вяра Белева, екскурзовод

Специализиран музей Трявна