За нашата приказка, наречена Трявна
НАЙ-СЕТНЕ СИ ТУК. Дочаках те да дойдеш в моя град. Да се насладиш на свежия въздух! Да усетиш гордия Балкан! Да докоснеш тучните зелени поляни. Да отпиеш с шепа от студените извори! Да почувстваш духа български, който неведнъж е доказвал силата и таланта си.
Уверявам те, че когато вървиш по калдъръмените улици ще забравиш за времето. Ще видиш красотата на простичките и мънички неща. Избистрят се спомени от детството. Заживяваш в омаята на отминали дни и ти се ще приказката никога да не свършва.
ДОБРЕ ДОШЪЛ!
Вярвам, че когато си тръгнеш, ще се обърнеш назад и ще си обещаеш да се върнеш отново. Знам, че ще го сториш.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Поседни сега. Поседни и послушай. Захвърли прашните обувки. Отпусни уморени нозе и ще чуеш шепота на Балкана.
Затваряш очи! Долавяш ли шума на морето? Същото това море, което преди повече от 40 милиона години е галило камъчето или тревата, върху която си седнал.
А тракийките? Виждаш ли ги? Красиви, червенокоси, в бели одежди пренасят - ей там горе, на Елова могила, - дарове за своите Божества. Колко тайни крие този Балкан! Ако можеше да говори, би ни разказвал с години - за римските легиони, преминали през земите ни, за величието на българските царе и за църквите, дето са съградили, за да ознаменуват победата си над византийците в лето Господне 1190. Ех, ако можеше да говори, но... друго е сторил Балканът - скрил е дълбоко в прегръдките си тайните на отминалото време, за да ги разкаже на този, който има уши да ги чуе и да ги покаже на онзи, който има очи да ги види.
Не, не, не отваряй очи! А...за името „Трявна" ли? Ами и аз още гадая за него. Дали е заради тревата или заради пчелините, наричани „тръвни", или пък...След като си вече тук и видиш всичко наоколо със собствените си очи, може би сам ще откриеш отговора.
Когато се разхождаш в мислите си, понесен върху крилете на времето, спри и попитай и за грамотата- онази, на османо-турски, от 1565 г., в която султан Сюлейман Законодателят дава своето разрешение да се създаде не какво да е, а дервентджийско селище, (дервентджии - охранители на проходите).
Не те подведох нали? Много тайни крие Балканът и много въпроси чакат отговорите си.
Сега вече отвори очи, за да гледаш, да те въведа в онзи отминал свят, за който ще продължавам да ти разказвам.
Ето това е ПЛОЩАДЪТ. Той ще бъде нашата машина на времето. Старият площад с ЧАСОВНИКА и ГЪРБАВИЯ МОСТ ще ни отведат в миналото. Знаеш ли колко сълзи са изплакали тревненки, за да си имат часовникова кула? Разделяйки се със своя сокай (накит за глава), те с мъка сякаш загърбвали царското минало на народа си. Но не и достойнството българско. Тръгвайки, те носели в съзнанието си ясната мисъл, че са оставили нещо след себе си.