Трявна лого

140 години от рождението на Генчо Марангозов

01-10-2021

 

Днес се навършват 140 години от рождението на Генчо Петров Марангозов, самобитен майстор, открояващ се с особен блясък в плеядата тревненски майстори от Късновъзрожденската епоха.

 

Генчо Марангозов е роден през 1881 в с. Генчевци, Тревненско. Учи до трето отделение и това е цялото му учлищно образование, но малкото село, където работят майстори строители и резбари от неговия прочут уста Генчевски род, е за него и школа, и академия. Едва единадесетгодишен вече дълбае с длето дървото. Израстването му като творец е толкова стремително, че още на седемнадесет години е признат за майстор от тревненския еснаф и има свой самостоятелен дюкян. По това време работи иконостаси, двери и кръстове, като сам рисува плановете на поръчките за резби, които получава от различни краища. Към онези години ни връща арх. Г.Козаров, който през 1900 г. пише: „Споходих работилницата на едничкия, а може би и последния тревненски резбар Генчо Петров... Не можах да се начудя на неговото умение и сръчност. Не посещавал никаква скулптурна академия, той работеше с длетото като даровит скулптор.“

 

Действително даровитият младеж не е учил никъде, но след преселването си в София за кратко време е забелязан, признат и оценен. Първата значителна поръчка, която изпълнява, е от мебелната фабрика на Иван Бруха през 1905 г. – резбарска украса на мебелите, с които България е представена на Международното изложение в Лиеж, Белгия. През 1908 г. печели конкурса за изработването на иконостаса на църквата ,,Свети Свети Кирил и Методий“ в София. Иконостасът е изработен от орехово дърво, само за една година, до пролетта на 1909 г. В изработването му участват още осем тревненци под ръководството на Генчо Марангозов. За работата си той получава висока оценка и е награден с орден ,,За гражданска заслуга“.

 

Една от най-зрелите творби на Генчо Марангозов е специалната колекция, изработена от 1913 до 1920 г., по поръчка на софийския фабрикант Аврам Чальовски. Цялата колекция е от шестдесет предмета, като особено впечатление правят десетте обемни скулптурни фигури на български владетели от Първото и Второто българско царство: Аспарух, Крум, Борис I, Симеон, Самуил, Асен, Калоян, Иван Асен II, Георги Тертер, Шишман. Високи около метър, те внушават монументалност и носят емоционалната атмосфера на българската история. Колекцията включва и портрети-барелефи на възрожденци, революционери и исторически личности. Между барелефите се открояват барелефът, на който е изобразено сключването на договора между майстора и ,,идеатора“, както той сам се е изразил и барелефът, на който в пет отделни картини е изобразен жизнения път на Аврам Чальовски, занятията му от 10 до 40-годишна възраст, когато става фабрикант на захарни изделия. Фигурите на царете и барелефите са предназначени за ,,патриотическата стая“ в къщата на Аврам Чальовски. Колекцията на Генчо Марангозов носи в себе си идеята за приемственост между старата и новата творческа епоха на България, от нея лъха живото, непосредствено очарование на примитива.

 

Генчо Марангозов работи у Чальовски повече от десет години. Може да се каже, че домът на фабриканта се превръща в един своеобразен музей на неговото творчеството, защото освен колекцията, иконостаса на частния му параклис, цялата мебелировка на спалните, хола, кабинета и столовата – шкафове, гардероби, дивани, маси, столове, библиотека, писалище, дори рамките на големите огледала са украсени от него с разкошна резба, за съжаление, не напълно запазени до наши дни.

 

Генчо Марангозов умира в София през 1924 г. в разцвета на творческите си сили.

Творчеството на Генчо Марангозов въздейства като послание от миналото, отправено към нас, то е ярко свидетелство, че родолюбието и отговорността към минало и бъдеще осмислят изкуството на всеки един истински творец.

 

Източник: Специализиран музей - Трявна