Трявна лого

Изложба "С таланта на Витановци" в галерия "Казаков"

18-08-2021

 

Откриване 18.08.2021 г. - 17.00 ч.

МАРА НОНОВА–ЧОРБАДЖИЙСКА /1895-1974/

Проф. Марин Добрев

 

Тя е от ония художници, които наричаме родени живописци. За мнозина обаче е само спътник на Чудомир. Животът ѝ е посветен на изкуството и поделен между статива и гимназиалните стаи. Рисува само онова, което я вълнува и в това не е подвластна дори на именития си съпруг. Възгледът ѝ за живописта е свързан със светлината, богатството на цвета и емоцията. В тях тя открива топлина и интимност.

 

Мара Нонова е потомък на един от най-известните тревненски възрожденски родове – Витановия. Родена е на 22 февруари 1895 година в Марица. Баща ѝ Иван Нонов е учител, а сред предците ѝ е зограф поп Кочо Витанов. Формирането на отношението ѝ към света на изкуството е повече от естествено. Детството преминава в Стара Загора, където учители по рисуване са известните по-късно художници Васил Маринов, Никола Стоенчев, Димитър Куцаров. Техните изложби през първите две десетилетия на 20-я век оформят окончателното ѝ решение да стане художник. Постъпва в Художествената академия, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Стефан Иванов. На 4 декември 1919 год. в-к „Зора” съобщава за първата ѝ самостоятелна изложба в Ст.Загора. Завършва Академията през 1921 г. и се омъжва за Димитър Чорбаджийски, вече известен като Чудомир. През 1922 г. е назначена като учител по рисуване в Казанлъшката прогимназия. Започват участията ѝ в колективни изложби. Вниманието си насочва към пейзажа, натюрморта и портрета, трите жанра, на които ще остане вярна цял живот и с които свързва своя възглед за собствено място в изкуството. Палитрата ѝ бързо се ориентира от относително тъмната академична живопис към светлината и по-активна цветност. През 1928 г. е включена с нейни творби в изложба на дамския портрет, организирана от „Дружество на художниците в България”. През 1929-1930 год. заедно с Чудомир са командировани във Франция, за да проучат методите на обучение по рисуване в парижките училища. Наученото там тя ще пренесе в училищната си дейност веднага след завръщането си в Казанлък. Основното обаче, което ще осмисли бъдещото ѝ изкуство, открива в Лувъра и в множеството откриващи се в Париж изложби. Привличат я картините на френските художници от средата и втората половина на 19-ти век, най-вече тези на импресионистите. Тук създава серия акварели от улиците на града, пейзажи от бреговете на река Марна и няколко портрета на момичета, в които вибрирането на светлината придава непринудена атмосфера на видяното. След завръщането им в България нейната живопис ще се влияе не толкова от реалността, колкото от емоционалната звучност и радостта от богатството на цвета. Няколкото пейзажа, които рисува в околностите на Казанлък, са израз на това ново отношение към улавяне състоянията на природата. В тях е мирисът на пролетта или слънцето на лятото, а конкретните обекти са повод за тази образна жизненост. Очевидната радост от този празник на душата е и в натюрмортите ѝ с цветя и слънчогледи. За да запази експресията на чувствата си, тя често прибягва до шпаклата и големите артистични мазки. С такива платна, няколко портрета /сред които автопортрет/ и акварелите от Париж, Мара Нонова реди през януари 1933 г. самостоятелна изложба в Казанлък.Три месеца по-късно я показва и на старозагорската публика. И отново пейзажи, натюрморти и портрети. Отношението към портрета определено минава през пристрастието към най-близките хора и малчуганите от махалата / ”Д-р Паранжилова”, „Портрет на момиче”, „Момче” и т.н./ - За „Смеещи се момичета”, с които участва в изложбата на жените художнички през 1939 г. Светослав Камбуров ще отбележи в сп.”завети”, че са „... дадени в израз, движение, замах и техника – непознати до сега у нас.”

 

През 1936 г. е назначена като преподавател по рисуване в Казанлъшката гимназия „Св.св.Кирил и Методий”. Едно поколение казанлъчани ще си спомнят с умиление за нейните часове по изобразително изкуство, а ония, които са имали щастието да посетят тогава дома им с Чудомир, говорят за необичайната атмосфера на антрето и стаите, пълни с картини и книги... През 1940 г. прекарва няколко седмици в Трявна, където са корените на нейния род. В няколкото великолепни пейзажа от там се проявява чувството ѝ на вековно сливане на това градче с Балкана, за една особена пелена на времето. И отново цветя, фините нюанси на белия божур, любимите рози от май и юни, аристократичната форма на крема, двуметровите ялдъзи край оградата, десетките цветове на октомврийските хризантеми... През 1945 г. Мара Нонова е пенсионирана. Цялото ѝ време през следващото десетилетие и половина е за съзерцание и живопис. Към познатите сюжети се прибавя и интересът по пресъздаването на интериора в собствената ѝ къща – антрето, ателието, кабинетът на Чудомир. В тези платна тя търси атмосферата на дома, който все по-осезателно се превръща в нейната „обетована земя”. В него, най-често върху кръглата маса, тя реди за рисуване сферичната стъклена ваза с цветя или пък никелирания поднос и фруктиерата с грозде, ябълки и круши. Портретите ѝ са свързани с все по-млади лица. Сред тях са Анка Андреева, децата от малката улица – Петко, Христо... С тридесет и осем от тези картини тя организира през 1956 г. изложба в салона на дружество „Театър” в Стара Загора. През 60-те години творческата ѝ активност видимо спада, а със заболяването на Чудомир тя все по-рядко посяга към четката. Организира голяма самостоятелна изложба в София. След смъртта на Чудомир в края на 1967 г. ограничава контактите си с външния свят, приемайки понякога само най-близките си приятели. Умира на 8 май 1974 година.

 

Приживе Мара Нонова Чорбаджийска е представила творчеството си в дванадесет самостоятелни изложби. Основната част от нейните произведения се съхраняват от Литературно-художествен музей „Чудомир” в Казанлък. Нейни произведения притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, градските художествени галерии на Казанлък и Стара Загора, както и множество частни сбирки.

 

Специализиран музей - Трявна