Трявна лого

Най-старата художествена школа в България

04-03-2020

 

Традицията на художествените занаяти в Трявна е с над 300-годишна история, предаде БГНЕС.

Живописта е най-старият занаят от трите, които формират Тревненската школа. Учените виждат приемственост между нея и школата в Търново, чийто разцвет съвпада с края на Второто българско царство, но все още липсват достатъчно доказателства за тази теза.

 

Легендата за Витановия род

Родоначалникът на Тревненската школа е майстор Витан Карчов. Според легендата той е произхождал от многодетно семейство, което с много голям труд е можело да се изхрани. Когато се ражда Витан, през града минава странстващ монах таксидиот, който събира пари за манастирите в Света Гора в Атон. Той се смилил над семейството, виждайки трудните условия, в които то съществува и дава пари, за да бъде отгледан Витан. Условието му е било, че когато детето израсне, той ще мине отново и ще го отведе в Атон, където ще се изучи за живописец. Минали години, Витан пораснал, но към момента, когато трябвало да се изпълни даденото обещание, почти цялото му семейство било покосено от чумата. Все пак той бил взет от монаха и се изучил за живописец в Атон, след което се завърнал в родния град и поставил началото на голямата фамилия иконописци...

Дали легендата е истина или не, съществуването на Витановата фамилия е факт. Тя е дала над 50 представители зографи“, коментира за БГНЕС историкът Константин Малчев, който е уредник в местния музей и един от пазителите на традициите в града.

 

Музеят на иконата и живописта

В китното балканско градче е разположен единственият по рода си у нас Музей на иконата, който е посветен само на една школа – Тревненската. Той е открит през 1984 г., а самото му изграждане започва през 1981 г. под егидата на фонд „13 века България“.

Музеят се намира в стар параклис, който е строен в периода от 1938 до 1944 г., но никога не е използван за тази цел заради промяната на властта в България на 9 септември 1944 г. Параклисът е трябвало да бъде католически и е бил предвиден да обслужва медицинския персонал на построената недалеч от него белодробна болница. Инициативата за нейното изграждане е на последната българска царица Йоанна. Предвиждало се е в болницата да работят лекари и сестри от Германия и Италия и по тази причина параклисът е бил по католически образец.

В годините до 1981 г. той е използван за всичко, само не и за църковни нужди, включително тук е имало обори. Благодарение на направената реконструкция тук е разположена експозиция от 160 оригинали икони на тревненските зографи. Колекцията е подредена тематично – показани са едни от най-добрите образци на основните тревненски зографски фамилии, и хронологически – проследени са етапите в развитието на иконописта: от привнасянето на този художествен занаят в Трявна в края на XVII в., до оформянето на “ класическия “ тип тревненска икона през първата половина на XIX в. и постепенния упадък на школата в края на XIX – нач. на XX в.
В залите на музея са изложени иконите на шестте зографски фамилии.

 

За разлика от другите занаяти, този не е организиран в еснафи, а се е предавал вътре в семейството, предимно от баща на син. Двете най-големи фамилии са Витановата и Захариевската, като последната няма нищо общо със Захари Зограф“, разказа Константин Малчев.

Той посочи, че най-старите икони са от края на XVII до средата на XVIII век. При тях няма характерното за Тревненската школа деление по родове. Те са рисувани от тревненски майстори, които са съблюдавали изискванията на тогавашния канон. „Тези икони са по-схематизирани, работени са в гръко-византийски стил, надписите са на гръцки, нямат толкова богата украса. Лицата на светците са по-изпити и по-аскетични“, добави историкът.

 

За най-емблематична икона в експозицията се смята „Скърбящата Богородица“. В нейната изработка се чувства влиянието на западноевропейската религиозна живопис, но иконата е изработена според всички изисквания на църковния канон на православното християнство – спазен е принципът на обратната перспектива, отбелязани са звездите, символизиращи девството на Светата майка и др.

 

Какво представлява чудотворната икона?

Един от най-важните въпроси е свързан с това какво представлява чудотворната икона. Статутът на иконите е определен на един от църковните събори във Византийската империя след иконоборческия период. На него е решено, че иконата сама по себе си не е обект на поклонение, а е един вид проводник между вярващия богомолец и Бог и светците.

 

Погрешно е схващането, че една икона е чудотворна. Чрез нея, благодарение на вярата, която е вложена от богомолците пред тази икона, Богородица или някои от светците е сътворил чудо и изпълнил съответната молба на богомолеца. За съжаление, има непознаване на фактите и много хора са склонни да боготворят самите икони, а те сами по себе си не са обект на боготворене. Те са изображение на тези, към които трябва да се оправят нашите молитви“, обясни Константин Малчев.


Как се изработва икона?

 

При изработването на иконата се спазва строга последователност, тя не се измисля, а се работи според помагалата по иконопис, наречени ерминии. Това са книги, в които се обяснява как се рисува един каноничен персонаж – как изглежда, с какви дрехи е облечен, какъв е техният цвят и др.

Първоначално иконата се изобразява върху хартия. След това този образ се дупчи по контурите с игличка и се поставя върху предварително подготвена дъска. С торбичка със сажди се тупа по тази копирка, очертават се контурите върху дъската, с една остра пръчка се издраскват тези контури, за да се получи т.нар. сграфия.

 

Последователността на изграждането на иконата също е определена канонично. Първо се прави основата – грунтът, който се изработва от различни смоли и лепила. Не се рисува направо върху дъската. Има различни техники и брой на пластовете, които се нанасят“, обяснява Малчев.

След като се издраскат контурите, се лепи златото, което символизира Божието царство. След това започва да се рисува основата, която се прави с по-тъмни цветове. Тя се рисува от тъмно към светло, което символизира създаването на Земята: Беше тъмнина и Бог каза да бъде светлина и беше светлина.

 

Следва нанасянето на украсата на дрехите, което символизира живота, растенията, животните и природата като цяло. След това се правят ръцете и лицата на персонажа. „Когато иконите се работят от няколко представители на фамилията, майсторът работи ръцете и очите. Ръцете са инструментът, с който се извършва благословията. Завършва се с очите, защото те символизират вдъхването на Божията частица в човека. Както Бог е триединен, така и човекът, създаден по образ и подобие негово, също е триединен. Той се състои от дух, душа и тяло. Безсмъртният дух, който е част от светия дух, смъртната душа и смъртното тяло. Когато Светият дух влиза в човека, това е окончателното създаване на човека по образ и подобие Божие, а символът на това нещо са очите на светеца. Те са изработени приоритетно само от майстора на икони“, заяви Константин Малчев.

 

И нещо много интересно, иконите са създадени така, че винаги да ни наблюдават независимо къде се намираме в храма. За целта зографите са използвали специален похват, като са правили сложни изчисления на пресечни точки и диагонали.

 

Източник: dariknews.bg

Снимки: БГНЕС