Трявна лого

Мая, пробягала 141 км в планината: Отдалече чух рев на животно, изпитах страх и респект

21-07-2017

 

42-годишна асеновградчанка пробяга 141 километра и спечели златото в своята възрастова група „Жени ветерани – 40-44“ на ултрамаратона „Трявна Ултра 2017“. За да достигне финалната права й бяха необходими близо 29 часа. Точно 475 състезатели застанаха на старт-линията на площада в Трявна, за да се опитат да пробягат трите различни по дължина трасета, а именно: 23 километра, 76 километра и най-дългата, в която асеновградчанката стана победител – 141 километра. Пред екипа на Actualno.com Мая Танева сподели за страстта към тичането си и за стихиите в нощната тъмнина на планината. Разказа ни част от моментите, преживени по време на дългото и динамично приключение.

 

Би ли се представила първо? С какво се занимаваш извън ултрамаратоните? Как се реши да участваш в толкова сериозна дестинация и за колко време финишира?

 

Казвам се Мая Танева. Омъжена съм и имам две прекрасни момчета - на 12 г. и на 16 г. Работя в семейното ни предприятие за производство на плодови и зеленчукови консерви с домашен вкус. Дистанцията дойде постепенно – преди две години финиширах на маратон с дължина 80 километра. През 2016 г. успях да пробягам 110 километра, а тази се престраших на 141 километра. Преминах ги за 28 часа и 40 минути.

Кое беше най-вълнуващото преживяване в тези часове - ако си спомняш конкретни случки, ще се радваме да ги споделиш с нас?

 

Повярвайте ми, всеки километър е вълнуващ. Виждаш много познати, преминаваш през различни места, времето се променя, кондицията ти варира. Преживяването ти е съвкупност от малките детайли, които остават отпечатък в теб, докато стъпките ти се отпечатват по пътеките. Всеки пореден покорен връх, всяка река, долина, поляна, хижа... Това състезание ще го запомня със спиращите дъха гледки на Стара планина, с невероятния екип на организаторите, с оцеляването в дъжда, калните пързалки, любимите хора на финала. И още няколко неща: направих си шушони от найлони посред нощите, а тениската ми ръждяса там, където беше закачен номерът.

 

Какво трябва да притежава един спортист, за да се справи с подобно предизвикателство?

 

Мога да отговоря от позицията единствено на любител. На първо място физическа подготовка, естествено. И то, при сходни условия. Ако ти предстои планинско състезание – тренираш повече по пътеки. Ако се готвиш за градски маратон – предимно по асфалт и стадион. Когато навлезеш в планината, работата е сериозна. Трябва да познаваш терена с всичките му „екстри“ и да впишеш себе си в каквито и условия да ти сервира. Няма място за мрънкане. Разчиташ на това, което носиш в раницата и в главата си. Друго какво - общи познания за метаболизма и храненето. Дисциплина, воля, спортсменство...

 

Защо избра да спортуваш точно бягане, на колко години си в момента и от колко време се занимаваш с това?

Като цяло, обичам динамиката. Даже често съм припряна и всичко, което върша е на бързи обороти. Дори почивам активно. Бягането абсолютно пасна на този мой ритъм. За мен това е перфектната комбинация да изпусна парата, да съм сред природата и да поддържам форма. Нищо повече. Тичаш си. Просто понякога се чудиш колко още можеш. И така започнах. До 2013 г. не бях бягала повече от 5-6 километра наведнъж. Когато стартира първото издание на „Персенк Ултра“ в Асеновград се записах на 20-километровата дистанция и реших – докъдето, до там. Колкото мога. Аз пък взех, че финиширах, при това с доста прилично време. И така се започна – 2013 г. с номер 13. От тогава почти не съм спряла. На 42 г. съм, преминала съм през невероятни места през последните четири години, запознах се с прекрасни хора, „запалих” и други. Пътувам със семейството си за състезанията и така съчетавам своите лудости с тяхната екскурзия.

 

Каква беше посоката на маршрута на „Трявна Ултра“? Запозна ли се с нови забележителности и сама ли беше през цялото време?

 

Стартирахме от Трявна и от там – Боженци - Сечен камък - Папратливата поляна – Бузлуджа – Енина – връх „Купени“ - Селце – Ловците - хижа „Младост“ - хижа „Българка“ - Столища – Носеите и финал пак в Трявна. Познавах част от трасето, защото миналата година участвах на средната дистанция 76 километра. Сега бях впечатлена от Бузлуджа и Купените, откъдето гледката е изключителна. Технически погледнато, можех да видя Асеновград, защото, както знаете, при хубаво време от града ни се виждат върховете на Стара планина, а аз сега бях точно на тях! Виждах „Шипка“, Долината на тракийските царе, градове и засадени ниви. Виждах история и настояще в едно и в мен бушуваха чувства на благодарност, гордост и радост. Неописуемо е с думи...

 

Какво е усещането да си в планината през нощта и какво изпитваше в тези моменти, в които се озоваваше чисто сама?

В нито един момент от състезанието, особено през нощта, не останах съвсем сама. Винаги имаше хора пред или зад мен на около 20-тина метра, мяркащи се като светулки с челниците си. В планината тъмното си е тъмно. А за „бонус“ валеше и беше студено. Беше трудно да се стъпва заради калта. Умората леко те превзема, а трябва да бързаш, за да развиеш достатъчно добра скорост, която да загрее тялото ти и да не изпаднеш в хипотермия. Небето просветваше оглушително. Отдалече чух рев на животно. Изпитвах страх. И респект. Защото всички хора, които бяхме там в момента, всъщност, бяхме малки и беззащитни срещу стихията на нейна територия. Слава Богу, нямаше урагани и гръмотевични бури наблизо.

 

С какви горски животни се срещна и каква беше реакцията ти?

 

Отблизо срещнах само една малка змия, но милата, се изплаши, докато се опитвах да я разгледам.

 

Това първото голямо постижение от този тип ли е за теб и коя беше първата мисъл, която се появи в главата ти, когато се качи най-отгоре на почетната стълбица?

За първи път преодолявам дистанция от 141 километра. Миналата година станах победител при ветераните на маратона „Диво прасе Ултра“, който бе част от „Персенк Ултра“ и бе с дистанция от 110 километра... Стъпвайки на почетната стълбица, особено след по-малко от час, когато си финиширал, в главата ти все още е купон – екшън, еуфория, кеф, адреналин, удовлетворение. Щастлива съм. Минала съм 141 километра. Жива съм, гладна съм и съм спокойна, че близките ми вече няма да се тревожат.

 

Кога човек разбира, че е готов за подобно приключение?

 

Точно в момента, в който го поиска. Всичко останало е тренировка и добра храна. Не обичаш ли да рискуваш, не обичаш ли природата, не обичаш ли да излизаш от границата на комфорта си, тогава не е приключение, а статистика. Това е страст. Или я имаш, или не. Нея, за разлика от мускулите, не можеш да я тренираш.

 

Интервю на Атанаска Маркова

Източник: © Actualno.com